Пекин, Пламен Вълков, наш пратеник
Павел Ангелов представи в Пекин страната ни за втори път на зимна олимпиада в шейничките. За разлика от преди 4 години сега Ангелов се представи много по-добре и завърши 28-и от 34 участници и то при положение, че в България няма писта за шейнички, където най-малкото да може да тренира. Ето какво сподели той за нашите читатели.
- Павел, как оценявате представянето си на олимпиадата в Пекин?
- Като цяло съм доволен, макар, че си тръгвам със смесени чувства от олимпийския улей. Вярно е, че подобрих класирането си от предишните игри, но целта ми бе да бъда в Топ 20, а не можах да я постигна. Въпреки това, като цяло съм доволен и смятам, че това ми участие бе крачка напред за мен и моя треньор Иван Папукчиев.
- След като нямаме условия дори за тренировки в България не беше ли свръх амбициозно желанието ви да завършите в Топ 20 на игрите?
- Може би изглежда свръх амбициозно, но за мен тази цел бе постижима. Виждате, че разликата между мен и 20-ия не е чак толкова голяма. Продължавам да твърдя, че имах потенциал за Топ 20.
- Като общо време приблизително 3 секунди ви отделиха влизане в Топ 20 от участие в последния финален манш…
- Да, в шейните това е не малко, но за мен е важно, че непрекъснато намалявам разликата до най-добрите. Освен това, вече усещам много по-голяма стабилност и увереност както преди, така и по време на самите спускания.
- Как си обяснявате това, при условие, че в България нямаме улей и не можеш да водиш нормална подготовка?
- Така е, но натрупах много опит с международните участия. Вече имам спускания по почти всички улеи в световния елит и това ми помага да прогресирам. Много е важно. Помните, че преди години, нашите представители бяха с много малък, почти никакъв опит и това правеше дори опасно участието ни в най-важните стартове. Сега при мен, това вече не е проблем и надграждането дава резултат.
- На това ли отдавате факта, че тук в Пекин запихте рекорден за вас резултат като класиране – вие подобрихте с близо 10 места позицията си в крайната подредба – в Пьончан преди четири години бяхте 37-и, а сега сте 28-и..
- Да, това е нещото, което ме прави щастлив на тръгване от Пекин. Подобрих си класирането, но не мисля да спирам до тук.
- Къде според вас имате резерви и какво следва да подобрите за напред…
- Има редица неща за изпипване в детайлите. При засилването, воденето на шейната, разучаването и следването на най-добрата линия. Също и в психологически план… Спускането с шейни е много сложен спорт, комбинация от различни качества и учения. Събрани заедно и изпълнени те водят към успеха.
- Как оценявате самия улей тук на олимпиадата и условията за състезание?
- Температурите бяха много ниски, вечерите, когато по програма ни бяха спусканията, времето бе изключително студено, което беше предпоставка за допускане на повече грешки. Улеят е много по-труден от този в Пьончан и имаше участъци, където можеха да се допуснат много грешки, както се случи с мен и с десетки други състезатели. Но както се знае – за всички условията са еднакви.
- Павел, как си обяснявате поредния парадокс в българския спорт: страна без улей да има участник на олимпиада в толкова трудна и опасна дисциплина, при това да влезе в Топ 30.. Дори до последно бяхме на косъм да сме с двама представители тук в Пекин и да участваме и при жените…
- Отдавам го на ентусиазма и огромното желание. Много е трудно за един състезател да държи ниво цял сезон, не само за олимпиадата, но за световни първенства и купи… Много е сложно, защото нормална подготовка може да се води само в чужбина. Това обаче не ни отказва, а допълнително амбицира…
- С опита, който имате, може би вие сте човекът, който да каже как може България да има повече от един представител и още по-добро класиране на следващите олимпиади …
- Не знам дали изобщо искам да говоря по този въпрос. Всички знаем, че е много трудно да се построи такова съоръжение в България, но примерно повече естествени трасета биха помогнали и ще са малка, но крачка напред. Естествените трасета няма нищо общо с изкуствените, но те ще въведат деца в спускането с шейни. Знаете колко популярни са шейните сред малчуганите и подобни трасета биха ги запалили не само за забавата, а и за спорта. Трябва да се тръгне отнякъде, ще е полезно във всеки курорт и всяка зимна зона да има подобни трасета, мини улеи от естествен сняг. Това хем ще радва децата, хем ще помогне сред тях да се появи някой, който ще представя България още по-успешно на следващите олимпиади.
